Болка и парене при уриниране

Мястото и моментът на болката подсказват откъде идва проблемът:

• Парене в самия край на уринирането, ниско — типично за възпаление на мехура (цистит).
• Парене по цялата дължина на канала — насочва към възпаление на уретрата.
• Болка между слабините и ануса, тежест в таза, влошаване при седене — насочва към простатата.
• Болка в кръста с температура и втрисане — възпаление на бъбрека, изисква бърза намеса.
• Болка в едното тестикулно с подуване — възможно възпаление на епидидима; при внезапна силна болка е спешност.

Обикновено паренето идва заедно с чести позиви, малки количества урина, мътна или силно миришеща урина и понякога кръв.

При жените инфекциите на пикочните пътища са чести по анатомична причина — уретрата е къса и близо до входа на влагалището и до ануса.

• Остър цистит — най-честата причина; обикновено от чревни бактерии.
• Инфекция след полов контакт — типично се появява до ден-два след това.
• Вагинални инфекции — гъбички или бактериална вагиноза дават парене, което се бърка с цистит.
• Менопауза — изтъняването на лигавицата води до по-чести инфекции и дразнене.
• Полово предавани инфекции — хламидия, гонорея, микоплазма.

При мъжете инфекцията на пикочните пътища е по-рядка и почти винаги има причина. Затова тя не се лекува „на сляпо“, а се изяснява.

• Простатит — остър (с температура и тежко състояние) или хроничен (с месеци дискомфорт).
• Уголемена простата (аденом) — остатъчната урина в мехура е среда за инфекции.
• Стриктура на уретрата — стеснение, което задържа урина.
• Камък в мехура или в долния край на уретера.
• Полово предавани инфекции — честа причина при мъже под 40 години.
• Фимоза — затрудненото почистване поддържа възпаление.

• Температура над 38°C с втрисане и болка в кръста — инфекцията е стигнала до бъбрека.
• Гадене и повръщане, невъзможност да задържите течности.
• Невъзможност да уринирате при пълен мехур.
• Силна болка в тестикула, появила се внезапно.
• Обилна кръв или съсиреци в урината.
• Симптоми при бременност, диабет или отслабен имунитет.

Тези състояния не изчакват до сутринта.

Най-честият сценарий: остава антибиотик от предишен път, изпива се 2–3 дни, паренето минава — и лечението спира.

Какво се случва в действителност:

• Бактериите не са унищожени, а селектирани — оцеляват най-устойчивите. Следващият епизод е по-труден за лечение.
• Посявката вече е обезсмислена — след приет антибиотик тя често излиза отрицателна и не показва истинския причинител.
• Ако причината не е бактериална — а възпаление, камък или полово предавана инфекция — антибиотикът просто не действа.
• Реалната причина остава неоткрита и оплакването се връща.

Ако вече сте приели антибиотик, не го крийте на прегледа — това е важна информация, а не провинение.

1. Изследване на урина — показва възпаление и наличие на бактерии.
2. Посявка с антибиограма — определя точния причинител и кой антибиотик действа. Взема се преди започване на лечение.
3. Ехография — търси камък, застой, остатъчна урина, промени в простатата.
4. Изследване за полово предавани инфекции при съответна насока.
5. При мъже — оценка на простатата и остатъчната урина.

Лечението е насочено срещу доказания причинител и продължава толкова, колкото е необходимо — не до изчезване на симптомите. Успоредно се лекува и причината, ако има такава: камък, стеснение, остатъчна урина.

Три или повече инфекции за година (или две за половин година) вече не се третират като отделни епизоди, а като проблем със свой механизъм.

Тогава се търси какво ги поддържа: остатъчна урина, камък, стеснение, хроничен простатит, хормонални промени след менопауза или навици, които създават условия. Планът е индивидуален и може да включва профилактични мерки, промяна в режима, лечение на основното заболяване, а при жени в менопауза — локална терапия.

Целта не е поредният курс антибиотик, а спиране на кръга.