Има един въпрос, който урологът задава на всеки пациент с кръв в урината: „Спря ли?“ Отговорът почти винаги е „да“ — и точно това подвежда. Кръвта спира, страхът минава, прегледът се отлага. А хематурията е симптом, при който отлагането струва най-скъпо.
↓ Натиснете върху раздел, за да го разгърнете
Макроскопска хематурия — виждате я. Урината е розова, червена, цвят на кока-кола или чай. Понякога има и съсиреци. Не е нужно много кръв: няколко капки оцветяват цялата урина, така че цветът не показва тежестта на проблема.
Микроскопска хематурия — не се вижда с око и се открива само при изследване на урина. Много често се намира случайно, при профилактични изследвания или преди операция. Изисква същото изясняване като видимата кръв.
Хематурията е симптом, а не диагноза. Тя може да идва от бъбрека, от уретера, от мехура, от простатата или от уретрата — и всяко от тези места означава различно лечение.
Опасната особеност е, че кръвта спира сама. При туморите на пикочния мехур кръвта се появява, задържа се ден-два и изчезва за седмици или месеци. Пациентът приема, че „е минало“. Следващият епизод идва по-късно — и понякога тогава заболяването вече не е в ранен стадий.
Ранно открит тумор на пикочния мехур се лекува ендоскопски, през канала, без разрез. Затова изясняването не е формалност — то е разликата между малка процедура и голяма операция.
Инфекция на пикочните пътища — при жени често, обикновено с парене и чести позиви. При мъже изисква изясняване защо е възникнала.
Камъни в бъбрека или уретера — кръвта тук обикновено идва заедно със силна болка в кръста, която не се облекчава при промяна на позата (бъбречна колика).
Уголемена простата (аденом) — разширените кръвоносни съдове по повърхността на голяма простата могат да кървят, особено при напъване.
Тумор на пикочния мехур — най-важната причина за изключване. Рискът е по-висок при пушачи и при мъже над 50 години.
Тумор на бъбрека — често се открива случайно на ехография, преди изобщо да е дал кръв.
Бъбречни заболявания (гломерулонефрит) — тук кръвта обикновено идва с белтък в урината и се води от нефролог.
След физическо натоварване или прием на кръворазреждащи — възможни са, но не са приемливо обяснение, докато другите причини не бъдат изключени.
Цвекло, къпини, някои антибиотици и витамини от група B оцветяват урината в червено или оранжево. Разликата се вижда веднага с обикновено изследване на урина.
- Съсиреци в урината или невъзможност да уринирате поради тях (тампонада на мехура).
- Обилно кървене, което не спира.
- Кръв заедно с температура и втрисане — възможна инфекция, засягаща бъбрека.
- Силна болка в кръста, гадене и повръщане — вероятна бъбречна колика.
- Замайване, отпадналост, ускорен пулс.
Във всички останали случаи не е спешно за същия час — но е за същата седмица.
- Изследване на урина и посявка — първата стъпка; отхвърля или потвърждава инфекция.
- Ехография на бъбреци, мехур и простата — открива камъни, туморни формации, застой.
- Цитология на урината — търси туморни клетки в отделената урина.
- Цистоскопия — оглед на мехура отвътре с тънък гъвкав апарат. Това е единственият метод, който вижда с положителност лигавицата на мехура. Прави се с локална упойка и отнема минути.
- КТ-урография — при съмнение за проблем в бъбрека или уретера.
- PSA при мъже, когато простатата е възможен източник.
Не всички изследвания се правят на всеки. Обемът се определя от възрастта, рисковите фактори и находката на ехографията.
Лична карта, здравна книжка, последни изследвания на урина и кръв, епикризи от предишни болнични престои и списък на лекарствата, които приемате. Ако сте правили ехография или PSA — вземете и тях.
Това е диагнозата, от която всички се страхуват — и същевременно една от най-добре лечимите, когато се хване рано.
Повърхностните тумори се отстраняват ендоскопски, през канала (ТУРМ) — без разрез, с престой от дни. След това се провежда проследяване с контролни цистоскопии, а при нужда — вливания в мехура, които намаляват риска от връщане.
Точно затова ранното изясняване има толкова голямо значение: разликата между тумор, открит при първия епизод кръв, и такъв, открит след година, често е разликата между ендоскопска процедура и отстраняване на мехура.
- Да чакате „да се повтори, за да съм сигурен“ — кръвта може да не се появи месеци наред.
- Да приемате антибиотик по своя преценка — той може да прикрие инфекцията, без да изясни причината.
- Да спирате сами кръворазреждащи лекарства — това се решава от лекуващия лекар.
- Да отлагате заради „добри“ кръвни изследвания — те не изключват тумор на мехура.
Ендоскопско отстраняване на тумор на пикочния мехур (ТУРМ)
Безболковата кръв в урината е класическият първи признак на тумор на мехура. Анимацията показва как рано откритият тумор се отстранява през канала, без разрез.
Анимацията е илюстративна и има образователна цел. Тя не замества консултация със специалист.
Често задавани въпроси
↓ Натиснете върху въпрос, за да видите отговора
Не. В много случаи причината е инфекция, камък или уголемена простата. Но туморът на пикочния мехур се проявява точно така — с безболкова кръв, която спира сама. Затова хематурията винаги се изяснява, независимо от възрастта.
Да, задължително. Спирането на кръвта не означава, че причината е отшумяла. При туморите на мехура кръвта редовно спира за седмици и месеци, преди да се появи отново.
Прави се с локална упойка (гел) и продължава няколко минути. Усеща се дискомфорт, но не и болка. Съвременните гъвкави апарати правят изследването значително по-поносимо от представата за него.
Възможно е, но това не е приемливо обяснение, преди другите причини да бъдат изключени. Кръворазреждащите лекарства често само проявяват по-рано проблем, който вече съществува.
Изисква същото изясняване като видимата кръв, но не е повод за паника. При голяма част от пациентите не се открива опасна причина — важното е това да бъде доказано, а не предположено.
Имате този симптом?
Навременният преглед изяснява причината бързо — и в повечето случаи решението е по-просто, отколкото очаквате.
Запазете час в SuperdocПрочетете повече по темата
Подробни статии с видео-обяснение на процедурите:
Медицинско уточнение: Тази страница има информативен характер и не замества професионална медицинска консултация, диагноза или лечение. Материалът е прегледан от проф. д-р Пенчо Генов, д.м., професор по урология. Последна актуализация: 2026-07-25.