Кръв в урината (хематурия)

Макроскопска хематурия — виждате я. Урината е розова, червена, цвят на кока-кола или чай. Понякога има и съсиреци. Не е нужно много кръв: няколко капки оцветяват цялата урина, така че цветът не показва тежестта на проблема.

Микроскопска хематурия — не се вижда с око и се открива само при изследване на урина. Много често се намира случайно, при профилактични изследвания или преди операция. Изисква същото изясняване като видимата кръв.

Хематурията е симптом, а не диагноза. Тя може да идва от бъбрека, от уретера, от мехура, от простатата или от уретрата — и всяко от тези места означава различно лечение.

Опасната особеност е, че кръвта спира сама. При туморите на пикочния мехур кръвта се появява, задържа се ден-два и изчезва за седмици или месеци. Пациентът приема, че „е минало“. Следващият епизод идва по-късно — и понякога тогава заболяването вече не е в ранен стадий.

Ранно открит тумор на пикочния мехур се лекува ендоскопски, през канала, без разрез. Затова изясняването не е формалност — то е разликата между малка процедура и голяма операция.

Инфекция на пикочните пътища — при жени често, обикновено с парене и чести позиви. При мъже изисква изясняване защо е възникнала.

Камъни в бъбрека или уретера — кръвта тук обикновено идва заедно със силна болка в кръста, която не се облекчава при промяна на позата (бъбречна колика).

Уголемена простата (аденом) — разширените кръвоносни съдове по повърхността на голяма простата могат да кървят, особено при напъване.

Тумор на пикочния мехур — най-важната причина за изключване. Рискът е по-висок при пушачи и при мъже над 50 години.

Тумор на бъбрека — често се открива случайно на ехография, преди изобщо да е дал кръв.

Бъбречни заболявания (гломерулонефрит) — тук кръвта обикновено идва с белтък в урината и се води от нефролог.

След физическо натоварване или прием на кръворазреждащи — възможни са, но не са приемливо обяснение, докато другите причини не бъдат изключени.

• Съсиреци в урината или невъзможност да уринирате поради тях (тампонада на мехура).
• Обилно кървене, което не спира.
• Кръв заедно с температура и втрисане — възможна инфекция, засягаща бъбрека.
• Силна болка в кръста, гадене и повръщане — вероятна бъбречна колика.
• Замайване, отпадналост, ускорен пулс.

Във всички останали случаи не е спешно за същия час — но е за същата седмица.

1. Изследване на урина и посявка — първата стъпка; отхвърля или потвърждава инфекция.
2. Ехография на бъбреци, мехур и простата — открива камъни, туморни формации, застой.
3. Цитология на урината — търси туморни клетки в отделената урина.
4. Цистоскопия — оглед на мехура отвътре с тънък гъвкав апарат. Това е единственият метод, който вижда с положителност лигавицата на мехура. Прави се с локална упойка и отнема минути.
5. КТ-урография — при съмнение за проблем в бъбрека или уретера.
6. PSA при мъже, когато простатата е възможен източник.

Не всички изследвания се правят на всеки. Обемът се определя от възрастта, рисковите фактори и находката на ехографията.

Това е диагнозата, от която всички се страхуват — и същевременно една от най-добре лечимите, когато се хване рано.

Повърхностните тумори се отстраняват ендоскопски, през канала (ТУРМ) — без разрез, с престой от дни. След това се провежда проследяване с контролни цистоскопии, а при нужда — вливания в мехура, които намаляват риска от връщане.

Точно затова ранното изясняване има толкова голямо значение: разликата между тумор, открит при първия епизод кръв, и такъв, открит след година, често е разликата между ендоскопска процедура и отстраняване на мехура.

• Да чакате „да се повтори, за да съм сигурен“ — кръвта може да не се появи месеци наред.
• Да приемате антибиотик по своя преценка — той може да прикрие инфекцията, без да изясни причината.
• Да спирате сами кръворазреждащи лекарства — това се решава от лекуващия лекар.
• Да отлагате заради „добри“ кръвни изследвания — те не изключват тумор на мехура.